стопирало

Речник на българския език

1. стопирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стопирало е производна форма на стопирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стопирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стопирало е производна форма на стопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. стопирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

стопирало е производна форма на стопирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. стопирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стопирало е производна форма на стопирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).