стопирал

Речник на българския език

1. стопирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стопирал е производна форма на стопирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стопирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стопирал е производна форма на стопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. стопирал — мин. деят. св. прич. м. р.

стопирал е производна форма на стопирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. стопирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

стопирал е производна форма на стопирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).