стопира

Речник на българския език

1. стопира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

стопира е производна форма на стопирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. стопира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

стопира е производна форма на стопирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. стопира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

стопира е производна форма на стопирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).