стопил е

Речник на българския език

1. стопил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стопил е е производна форма на стопя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стопил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стопил е е производна форма на стопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).