стопило

Речник на българския език

1. стопило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стопило е производна форма на стопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стопило — мин. деят. св. прич. ср. р.

стопило е производна форма на стопя (мин. деят. св. прич. ср. р.).