стопили

Речник на българския език

1. стопили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

стопили е производна форма на стопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стопили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

стопили е производна форма на стопя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).