стопила

Речник на българския език

1. стопила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стопила е производна форма на стопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стопила — мин. деят. св. прич. ж. р.

стопила е производна форма на стопя (мин. деят. св. прич. ж. р.).