стопил
1.
стопил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
стопил
е производна форма
на стопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
стопил —
мин. деят. св. прич. м. р.
стопил
е производна форма
на стопя (мин. деят. св. прич. м. р.).