стопил

Речник на българския език

1. стопил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стопил е производна форма на стопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стопил — мин. деят. св. прич. м. р.

стопил е производна форма на стопя (мин. деят. св. прич. м. р.).