столувал

Речник на българския език

1. столувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

столувал е производна форма на столувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. столувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

столувал е производна форма на столувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. столувал — мин. деят. св. прич. м. р.

столувал е производна форма на столувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. столувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

столувал е производна форма на столувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).