стичали

Речник на българския език

1. стичали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

стичали е производна форма на стичам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стичали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

стичали е производна форма на стичам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. стичали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

стичали е производна форма на стичам се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. стичали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

стичали е производна форма на стичам се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).