стичала

Речник на българския език

1. стичала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стичала е производна форма на стичам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стичала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стичала е производна форма на стичам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. стичала — мин. деят. св. прич. ж. р.

стичала е производна форма на стичам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. стичала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стичала е производна форма на стичам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).