стихоплетствал

Речник на българския език

1. стихоплетствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стихоплетствал е производна форма на стихоплетствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стихоплетствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стихоплетствал е производна форма на стихоплетствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. стихоплетствал — мин. деят. св. прич. м. р.

стихоплетствал е производна форма на стихоплетствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. стихоплетствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

стихоплетствал е производна форма на стихоплетствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).