стихнете

Речник на българския език

1. стихнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

стихнете е производна форма на стихна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. стихнете — повелително наклонение, мн. ч.

стихнете е производна форма на стихна (повелително наклонение, мн. ч.).