стихнели

Речник на българския език

1. стихнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

стихнели е производна форма на стихна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стихнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

стихнели е производна форма на стихна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).