стихнела

Речник на българския език

1. стихнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стихнела е производна форма на стихна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стихнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стихнела е производна форма на стихна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).