стечете

Речник на българския език

1. стечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

стечете е производна форма на стека се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. стечете — повелително наклонение, мн. ч.

стечете е производна форма на стека се (повелително наклонение, мн. ч.).