стечало

Речник на българския език

1. стечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

стечало е производна форма на стека се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. стечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

стечало е производна форма на стека се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).