степвала

Речник на българския език

1. степвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

степвала е производна форма на степвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. степвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

степвала е производна форма на степвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. степвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

степвала е производна форма на степвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. степвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

степвала е производна форма на степвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).