степвал

Речник на българския език

1. степвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

степвал е производна форма на степвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. степвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

степвал е производна форма на степвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. степвал — мин. деят. св. прич. м. р.

степвал е производна форма на степвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. степвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

степвал е производна форма на степвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).