степаха

Речник на българския език

1. степаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

степаха е производна форма на степам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. степаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

степаха е производна форма на степам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).