стенали

Речник на българския език

1. стенали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

стенали е производна форма на стена (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. стенали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

стенали е производна форма на стена (мин. деят. св. прич. мн. ч.).