стелете

Речник на българския език

1. стелете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

стелете е производна форма на стеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. стелете — повелително наклонение, мн. ч.

стелете е производна форма на стеля (повелително наклонение, мн. ч.).