стелела

Речник на българския език

1. стелела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

стелела е производна форма на стеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. стелела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

стелела е производна форма на стеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).