стачкувал

Речник на българския език

1. стачкувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стачкувал е производна форма на стачкувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стачкувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стачкувал е производна форма на стачкувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. стачкувал — мин. деят. св. прич. м. р.

стачкувал е производна форма на стачкувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. стачкувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

стачкувал е производна форма на стачкувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).