старало

Речник на българския език

1. старало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

старало е производна форма на старая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. старало — мин. деят. св. прич. ср. р.

старало е производна форма на старая се (мин. деят. св. прич. ср. р.).