стаеният

Речник на българския език

1. стаеният — м. р. пълен член

стаеният е производна форма на стаен (м. р. пълен член).

2. стаеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

стаеният е производна форма на стая (мин. страд. прич. м. р. пълен член).