стабилизирал

Речник на българския език

1. стабилизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стабилизирал е производна форма на стабилизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. стабилизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

стабилизирал е производна форма на стабилизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. стабилизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

стабилизирал е производна форма на стабилизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. стабилизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

стабилизирал е производна форма на стабилизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).