сръгвало

Речник на българския език

1. сръгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сръгвало е производна форма на сръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сръгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сръгвало е производна форма на сръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сръгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сръгвало е производна форма на сръгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сръгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сръгвало е производна форма на сръгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).