сръгва

Речник на българския език

1. сръгва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сръгва е производна форма на сръгвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сръгва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сръгва е производна форма на сръгвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сръгва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сръгва е производна форма на сръгвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).