сриташе

Речник на българския език

1. сриташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

сриташе е производна форма на сритам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. сриташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

сриташе е производна форма на сритам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).