сритахте

Речник на българския език

1. сритахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сритахте е производна форма на сритам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сритахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сритахте е производна форма на сритам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).