сритаха

Речник на българския език

1. сритаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сритаха е производна форма на сритам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сритаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сритаха е производна форма на сритам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).