сритах

Речник на българския език

1. сритах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

сритах е производна форма на сритам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. сритах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

сритах е производна форма на сритам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).