сритало

Речник на българския език

1. сритало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сритало е производна форма на сритам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сритало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сритало е производна форма на сритам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сритало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сритало е производна форма на сритам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сритало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сритало е производна форма на сритам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).