сринете

Речник на българския език

1. сринете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

сринете е производна форма на срина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сринете — повелително наклонение, мн. ч.

сринете е производна форма на срина (повелително наклонение, мн. ч.).