срещуполагаше

Речник на българския език

1. срещуполагаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

срещуполагаше е производна форма на срещуполагам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. срещуполагаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

срещуполагаше е производна форма на срещуполагам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).