срещало

Речник на българския език

1. срещало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

срещало е производна форма на срещам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. срещало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

срещало е производна форма на срещам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. срещало — мин. деят. св. прич. ср. р.

срещало е производна форма на срещам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. срещало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

срещало е производна форма на срещам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).