сражавали

Речник на българския език

1. сражавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сражавали е производна форма на сражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сражавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сражавали е производна форма на сражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. сражавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сражавали е производна форма на сражавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. сражавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сражавали е производна форма на сражавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).