сработил си

Речник на българския език

1. сработил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сработил си е производна форма на сработя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сработил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сработил си е производна форма на сработя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).