сработило

Речник на българския език

1. сработило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сработило е производна форма на сработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сработило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сработило е производна форма на сработя (мин. деят. св. прич. ср. р.).