сработил

Речник на българския език

1. сработил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сработил е производна форма на сработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сработил — мин. деят. св. прич. м. р.

сработил е производна форма на сработя (мин. деят. св. прич. м. р.).