спътникът

Речник на българския език

1. спътникът — ед. ч. пълен член

спътникът е производна форма на спътник (ед. ч. пълен член).

2. спътникът — ед. ч. пълен член

спътникът е производна форма на спътник (ед. ч. пълен член).