спътника

Речник на българския език

1. спътника — ед. ч. непълен член

спътника е производна форма на спътник (ед. ч. непълен член).

2. спътника — бройна форма

спътника е производна форма на спътник (бройна форма).

3. спътника — ед. ч. непълен член

спътника е производна форма на спътник (ед. ч. непълен член).