спънете

Речник на българския език

1. спънете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

спънете е производна форма на спъна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. спънете — повелително наклонение, мн. ч.

спънете е производна форма на спъна (повелително наклонение, мн. ч.).