спъвало

Речник на българския език

1. спъвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спъвало е производна форма на спъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спъвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спъвало е производна форма на спъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спъвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спъвало е производна форма на спъвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спъвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спъвало е производна форма на спъвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).