спъвал

Речник на българския език

1. спъвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спъвал е производна форма на спъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спъвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спъвал е производна форма на спъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спъвал — мин. деят. св. прич. м. р.

спъвал е производна форма на спъвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спъвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спъвал е производна форма на спъвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).