сприятеляло

Речник на българския език

1. сприятеляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сприятеляло е производна форма на сприятеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сприятеляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сприятеляло е производна форма на сприятеля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).