сприятеляла

Речник на българския език

1. сприятеляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сприятеляла е производна форма на сприятеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сприятеляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сприятеляла е производна форма на сприятеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).