сприятелил си

Речник на българския език

1. сприятелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сприятелил си е производна форма на сприятеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сприятелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сприятелил си е производна форма на сприятеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).