сприятелил е

Речник на българския език

1. сприятелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сприятелил е е производна форма на сприятеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сприятелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сприятелил е е производна форма на сприятеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).